Модерното поробване е целенасочен процес на заграбване на ресурсите на мнозинството от елит чрез механизмите на глобализация и изменение на ценностите (обезличаване ролята на семейството), диети (производство на 3 глобални култури води зависимост и свръх-концентрацията на земя), икономически, финансови, геополитически и информационни потоци (зависимостта към интернет) на влияние в рамките на пирамидата на ограбването. Постепенно се отнемат права и достъп до природните ресурси като чиста вода, храна и въздух, земя и енергийни суровини.
Свръхконцентрацията на хората в големите градове в гета ограничава жизненото пространство и отдалечава човека от достъпа му до природата и ресурсите й. Появяват се корпоративни посредници чрез концесии, които увеличават цените (казуса “Софийска вода”) или скрити субсидии (въглища, АЕЦ), които ограбват обществото и създават неравностойна конкуренция и монополи и постепенно заграбват държавите чрез:
Мегакорпорациите
Голямото сливате на концерни през 2018 монополизира допълнително пазарите и потоците на ресурси. Байер купи Монсанто, въпреки опитите за регулация от ЕС, показвайки силната зависимост между фармацефтика и химическа индустрия и произвоството на храна. Новите ГМО са само един от примерите за опитите на индустрията да бъде посредник в потреблението чрез затваряне на цикъла замърсяващо околната среда производство – потребление на некачествени храни – нужда от лекарства. Другия механизъм е чрез подмяната на ценности и внушаването и склоняването към:
Неетично консуматорство – съучастие в ограбването
Етиката на “евтиното” отчуждава потребителите от производителите и историята на продукта. Без да знае нищо за условията на труд, замърсяването, социалния отпечатък потребителя се чувства комфортно с “анонимни” продукти щом не трябва да плаща допълнително за високата екологична или социална цена, която остава скрита зад брандирания корпоративен етикет. На практика той е инвеститор в “мръсен” бизнес и съучастник в ограбването. Пасивността и неглежирането на унищожаването на околната среда явно е
генетичен бъг на човечеството,
Което продължава саморазрушително поведение, въпреки информираността си за вредността от пестицидите, глутена и разкритията за глифозат в телата потреблението на монокултури расте. Аналогично е поведението на потребителите, които заради удобството си не желаят да приемат концепцията за нулеви отпадъци и намалят употребата на пластмасови продукти въпреки информираността си за вредността от изгарянето на отпадъци и пласмасата в солта.
Неетичните потребители са поробените войници на неетичните корпорации и икономика, която пленява чрез дългове, инфлация, растящи данъци, стандарти и правила, които правят свободата на личността невъзможна и човека виновен в една силно контролирана среда. Нужна е нова етика на осъзнатото потребление с нови ценности.
