Ограбването на природните ресурси е едно от най-жестоките и подмолни заграбвания, които човечеството си причинява – води, обработваема земя и гори са безценни и тяхното стопанисване трябва да е най-строго и съзнателно. Уви това не е така. В тази статия ще разгледаме няколко механизма за ограбване на Горския ресурс, схемите по които това става в България, както и последиците не само за икономиката и хората, но и за самата среда, която обитаваме.
Като оставим на страна (за по- късно детайлно разглеждане) сериозните последици за екосистемите и тяхната стабилност при засилен дърводобив, нарушенията в националната икономика на страни пре-експлоатиращи горските си ресурси, то най – потърпевши обикновено са местните общности в районите на нерегламентираните сечи. Наводнения, засушаване и липса на дърва за огрев за местните са трите най-често срещани и явни последици при незаконна сеч и несъобразен дърводобив. Благодарение на съвместни разследвания между неправителствени организации, медии и в някой случай институции, са разкрити няколко големи схеми за незаконна сеч. Един от най-фрапантните случай е в природен парк Беласица. Тук мащабна схема за незаконен дърводобив под покровителството на местен депутат и негови близки и роднини оставя месните хора без дърва за огрев, а изнася стотици тирове за Гърция.
Подробности от разследването и документи.
Този случай демонстрира за пореден път наличието на системни проблеми в горите, водещи до подмяна на лесовъдството с „дърварство“ в полза на „наши“ дърводобивни фирми, като при наличието на сериозни политически протекции срещу незаконния дърводобив не помагат дори високотехнологични и скъпи мерки за ограничаване на нарушенията в горите като използването на специални пластини за маркиране на транспортираната дървесина, монтирането на GPS-системи на камионите за превоз на дърва, както и монтирането на видеонаблюдателни камери в дървопреработвателните цехове и складове. Това налага нуждата от спешна реформа в горската система.
Друго интересно разследване на незаконни сечи на вековните букови гори във вододайните зони на Севлиево и Габрово прави връзка между честите наводнения и режими на водата в двата района и голото обезлесяване и нарушение на водозадържащите функции на горите.
Специфичното в тези случаи е, че незаконната сеч често се извършва с протекцията на местните горски предприятия и хора с власт, в чиито компетенции е именно защитата на горите от нерегламентирано изсичане. За съжаление, често съпротивата на добросъвестните лесовъди срещу злоупотребите е сломена от безскрупулните действия на горските директори, назначавани след 2011 г. без конкурс, т.е. по политическа линия. Такъв е случая със шефът на горското стопанство във Велинград, които уволнява служителя, установил и сигнализирал за нарушението, вместо да потърси отговорност на дърводобивната фирма.
За съжаление съвестните и борещите се за опазването на горите горски в държавните институции намалява драстично. Назначени под политически чадър на ръководни функции индивиди в различни райони на страната, експлоатират горския ресурс за собствена ( и приятелско-роднинска) облага. Подобни схеми на незаконни сечи извършани под протекцията на местното горско има много. Например фрапиращите злоупотреби в сертифицираното ловно стопанство Дикчан в Западни Родопи, където разследване доказва, че камионите за извоз на дървесина са извършвали редовно по 2 курса на ден от гората до село Долен, докато справка на превозните билети показва за съответните дни по 1 курс на ден. Това е индикация за системни кражби от гората, които е невъзможно да се случват без съдействието на стопанството (районът се охранява от поне двама горски стражари, един началник участък, 1-2 експедитора на дървесината, 1-2 контролни звена на стопанството и инспектори от РДГ).
Освен лишаването на местните от безценната екосистема на заобикалящите ги гори, липсата на достатъчно дървесина за битов огрев ( на достъпни цени) , засушаването на района заради нарушения във водозадържащите структури на изчезващите гори, един от най – лесно забележимите ефекти на обезлесяването са наводненията. Случая с наводнения квартал Аспарухово, които взе жертви, е сред най- познатите в страната, там дори се сформира и гражданска група, която да се бори с незаконните сечи и да предотврати бъдещи подобни трагедии. От добити в района общо 1500 куб.метра в периода 2010-2014 година над 30% са изсечени без разрешение.
Този случай е индикатор и за друг аспект от незаконните сечи в страната. Независимо че най – сериозните поражения на горите и икономиката се нанасят при извършване на организирана и защитена от властимащи структури незаконна сеч, то не бива да подценяваме и малките капки в морето; участието на местните жители в незаконното, постепенно изсичане на горите. Такъв е случая със сечта във вековните гори край Тулово. Защитените гори там са обект на постоянни набези през последните години. Местните дори са преградили пътя с отсечени дърва, за да затруднят проверките и следенето на незаконната сеч. Според експерти, в района са остатъците от Великата Българска гора ( причината и за обявяването на защитена местност около тези вековни гори), които губим със застрашителни темпове.
Безнадзорното изнасяне на горския ресурс на страната ( най-често като дървесина за огрев за наши съседи като Турция и Гърция), икономическата и екологична цена която всички ние , а и следващите поколения, ще плащаме са прекалено високи, за да позволим подобни дейности да остават извън спектъра на общественото внимание и ангажираност.
Като цяло картината е сложна и застрашителна; Между 10 и 25% от общия дърводобив е от незаконни сечи. Това показва анализ на природозащитната организация WWF. Сивият сектор печели от незаконен дърводобив близо 150 милиона лева годишно. Освен, че ощетяват държавния бюджет, незаконните сечи лишават обществото от чист въздух и питейна вода.
И независимо от засиления брой проверки и санкции (статистика) е наложително всеки от нас да даде своя принос за справянето с незаконното обезлесяване на страната ни.
Как можете да следите и подавате сигнали за незаконна сеч може да видите в уеб сайта на WWF
