Етична, защото водещият принцип не е печалбата (която е индикатор за ефективността, а не целта на икономиката – ресурсното обезпечаване на нацията), а социалната справедливост и минимален отпечатък върху природата и живота на местните общности.
Формулата на етичната икономика = етично потребление + етична валута + справедливост + зелена/синя икономика + кооперативност и сигурност
показва ролите и моралното задължение на участниците в нея, за да може тя да функционира. Основата на етичната икономика е етичното потребление, която показва водещата роля на нас потребителите в създаването на стоковите и ресурсни потоци, които движат индустрията. На върха обаче на пирамидата на потреблението стои най-абстрактната стока фиатните (хартиени и електронни) пари, които за съжаление са спекулативни и са в основата на най-мащабната схема на ограбване и несправедливост. Моралното задължение на законотворците е да предоставят и позволят на обществото етични валути, които редуцират неетичните страни на инфлацията. Без тях справедливата икономика (социална и данъчна справедливост и справедлива търговия) е утопия.
Разбира се, когато говорим за справедливост не бива да забравяме и живата природа като най-ощетен субект. Етичната икономика изисква да се разкрива истинската цена, която включва и цената на екологичните щети и възстановяването от добивната индустрия и потребителските отпадъци. Глобализацията в търговията и липсата на “паспорт” на продуктите ни превръща в анонимни съучастници в процеса на ограбване. Само с пълната цена на продуктите ще можем да правим своя етичен избор като потребители, които не търсят по-изгодното, а справедливата цена. Такова поведение в рамките на етичната икономика стимулира еволюцията на човека като личност, а не само като адаптиран биологичен субект.
Хармония с природата е друга цел на етичната икономика, която се бори с митологията на съвременната индустрия за независимостта на човека от природата, чрез т.нар. зелена, включително кръгова (или синя) икономика. Не можем с технологични решения да решим морални проблеми. Но моралното задължение на човечеството включва оцеляването на вида и екостистемите, от които той е част и затова сигурността (включително и чрез многообразие и научни открития) е третата фундаментална цел на етичната икономика. Моралната мисия на еко-движенията трябва да е разрушаването на мита на модерната цивилизация, че човекът трябва да се “освободи” от зависимостта си от природата. Икономиката на 20 век направи достатъчно да вкара човечеството в “кувьоза на индустриалната цивилизация” и вместо реална свобода донесе ерата на модерното робство и 6то глобално изчезване на видовете.
Пълна хармония с природата също е мит и не трябва да се забравя, че тя е безскрупулен убиец. Подсъзнателно човечеството е пренесло принципите на междувидовата и вътревидовата борба в икономиката, но не бива да игнорираме, непредсказуемостта и мощта на неживата природа. Тя е първопричината за повечето цивилизационни и икономически кризи, за които трябва да се подготвяме и адаптираме чрез кооперативност, вместо да робуваме на подвеждащи митове лансиране от съвременната наука, която в условията на свито обществено финансиране обслужва все по-често корпоративни цели, за контрол върху климата, биогенома и природата като цяло. Подобен научно-религиозен фанатизъм ни води единствено към ресурсен катаклизъм и ни подсказва другата важна цел на етичната икономика – подготовка за кризите, чрез многообразие, адаптивна иновативност, самодостатъчност, кооперативност и регионалност.
Примери за приложна етична икономика, може да намерите сред статиите в секцията ни Алтернативи.
